Напоследък да си направиш татуировка стана много модерно. Момиченцата с лапички над гърдите и пепурдки-плетеници на кръста, а момчетата се насочват към рисунки на плешката или рамото. Допреди 10-15 години татуировките бяха като табу, поне за нашето общество. Само в затвора и евентуално в казармата се правеха татуси. Още от „онези" времена се е запазил митичния воал около боди арта. Да си направиш татуировка е едва ли не голям подвиг. Доскоро и аз си мислех така. Дълго разсъждавайки над нещата които искам да направя, стигнах до заключението, че е дошъл и реда на „боцкането". Ето и галерия със снимки. След като изчетох безброй форуми по въпроса и се консултирах със „специалисти", които имат по някоя друга драсканица на телата си, стигнах до заключението, че да си направиш татуировка наистина е предизвикателство и героизъм. Е, останах разочарована! Представях си, че ще ми се наложи да изтърпя някаква ужасна болка, но въпреки неистовото ми желание да глътна два големи джина на екс, отидох трезва. 
Вече не съжалявам за решението си. В процеса на правенето на татуировката успях да си поговоря с "татуировчика" и освен това имах голямата привилегия сама да се убедя в думите му. Мисля да споделя „мъдростта" си с всички на които им предстои да се татуират и да кажа на онези, които обичат да преувеличават, че това не е геройско, а смешно.
Мит №1
Ужасно Боли! Да, бе да! Болката е сравнима с леко пощипване, или ухапване от комар. Не е нетърпима болка, не е дори дразнеща болка. Вярно е, че всички имаме различен праг на болката, но аз не се имам за мазохистка, но дори и да бях, т.е. чувството което изпитвах да беше умножено по две, пак нямаше да е нетърпимо. Вярно е, че има места които повече болят и че ако се боде в място с по-малко месо и близко до кокал ще е по-неприятно. Наистина има много фактори, но като цяло – болката, ако можем да я наречем така, не е такава, каквато е описвана от повечето хора. 
Мит №2
Опасността от туша! Ужас, какви ли неща не съм чувала – от абсурда, че с него боли повече, до това, че причинява рак. Тъжната и не толкова романтична истина е, че просто избледнява по-бързо. Все пак никой себеуважаващ се tattoo man няма да използва туш. Всички вече използват бои. Причината е, че преди просто ги е нямало на пазара и затова се е използвало туш.
Мит №3
Малей, колко кръв изтече! Само дето въобще не тече кръв или много рядко, ако се налага пробиване по-надълбоко. Единствената течност която тече е лимфата. Но това е нещо нормално. И не тече 2-3 дена, не тече и 1 ден, а само скромните 3 часа. След което е нужно татуировката да се изплакне, за да не хване коричка, но задължително със студена вода! А това ме навежда към следващия мит 
Мит №4
Не мокри! Никаква вода! Може и да се вмиришеш, но какво от това. И без това само рокерите си правят татуировки, а те явно не желаят да ухаят на рози. Жалко за тези, които са си казали „Ех, ще отърва няколко бани" или за тези които са измислили сложни системи за къпане. Нищо няма да й стане на татуировката. Достатъчно е преди баня "рисунката" да се намаже с вазелин (което попринцип трябва редовно да се прави няколко дни след татуирането). И с тази кратка процедура сте готови за вземане на душ.
И за финал мисля да бъда кратка...
Не вярвай на прехвалените приказки на хората, опитай сам и ще разбереш, но внимавай, понеже е като наркотик! Още преди да ми беше зарастнала татуировката, вече мислех къде ще е втората...
И за десерт искам да ви покажа един абсурд(направо си е ЪПсурТ) относно българското знание за татуировките.
Ще кажа само - намерете разликите в линковете на сайтовете предложени ви по-долу - специално обърнете внимание на абзаца "Грижа за татуировката".
Кой ли е истинския автор според вас?
http://miglen.com/2007/09/20/tattoo/
Каква ли простотия могат да измислят двама начинаещи катерачи които знаят, че тръгват на дълъг път и ги чака седмица без възможност да погалят ни едно болдърче? Ами едната е да не тръгват въобще и да си катерят на воля, но тъй като това не стана, се наложи да импровизираме. Знаейки, че ни чака дълъг път и после кратка почивка без възможност да наденем еспадрилите двамата с Гого бяхме доста отчаяни.
Навсякъде виждахме хватки, всяка скала която подминавахме сякаш ни зовеше. И така докато си гледахме една страхотна скала през прозореца, изведнъж ръката на Гого сама започна да се движи...Естествено и моето тяло пожела да се покатери на тази импровизирана стена.
След 3 серии от качване и за мен проблемно слизане, с Хорхе най-накрая останахме доволни и с усмивки сякаш сме качили Еверест.
Препоръчва се около 3 серии от качване и слизане за начинаещи и около 6 за напреднали. Само едно нещо ни липсваше за завършването на тренировката и това бяха набиранията. И аз като една умна жена веднага видях един перфектен лост, или по-точно дръжка, на която можеха да се правят набирания на една ръка.
За съжаление от това упражнение не могат да се правят серии или повторения....
